Прекарах една година в анализирането на училищния живот и мисля, че разучих в какво се крие тайната на оцеляването. Сега ми остават няколко години, в които да я прилагам и да се самосъхранявам . От наученото мога да съдя, че училищния живот е нещо много трудно за представяне, което при представяне се украсява филми или се слага под някакъв шаблон. За героите във филма ще говоря като за личности, чиито вътрешен свят е белязан по някакъв начин от образователна система, за която само съм чувала.
Имаме един учител, който е влюбен в литературата. Един човек, който търси отговорите на всичко в класиките. Анализирал идеите, които внушават конкретните книги, той иска единствено да предаде знанието и по този начин да притъпи болката от това, че таланта му стига само да размишлява върху чужди герои и истории. Желанието му да обучи някого се превръща в копнеж породен от нежеланието и бездарността на учениците му.
Имаме едно шеснайсетгодишно момче, ( от онази порода хора, за които математиката е като игра, а даже и като приятел) което носи зад себе кратка семейна драма. Чрез задачата му дадена за домашна, той разбира че думите могат да пресъздават света около него, че могат да го направят такъв какъвто иска да го види, че всеки го вижда по- различен начин.
Имаме още едно шеснайсетгодишно момче. Животът му е предначертан, защото се е родил в правилното семейство. Вярва, че момчетата трябва да обичат баскетбола, колите и всяка излишна нежност не им подхожда. Проблемът, който не му позволява пълно спокойствие е една скучубра, която пречи на много други шейнасегодишни и е позната още като математика. Как трябва да си обясни чувствата, които изпитва към своя съученик?
Във всяко идеално семейство съществуват пукнатини. Майката се отказва от мечтите и целите си в името на семейното благо. Нежността й трябва да дава сили на съпруга й, който макар и да вкарва всички свои усилия в работата си, те никога не биват оценени. Различията ги раздалечават, а неизказаните думи стават все повече.
Съпругата на учителя запълва пропуските в своя живот, съпреживявайки историята на друго семейство.
Петимата герои са участници в история за изкуство. Писането ти дава момента наслада, но и разочарование, когато откриеш, че всичко което си преживял съществува само на думи. Извън белия лист сме способни да напишем края само на нашата история или поне си мислим така, докато не осъзнаем че в реалността няма point finale.
Няма коментари:
Публикуване на коментар