Първа среща с Франсоа Озон

          Прекарах една година в анализирането на училищния живот и мисля, че разучих в какво се крие тайната на оцеляването. Сега ми остават няколко години, в които да я прилагам и да се самосъхранявам . От наученото мога да съдя, че училищния живот е нещо много трудно за представяне, което при представяне се украсява филми или се слага под някакъв шаблон. За героите във филма ще говоря като за личности, чиито вътрешен свят е белязан по някакъв начин от образователна система, за която само съм чувала.
         Имаме един учител, който е влюбен в литературата. Един човек, който търси отговорите на всичко в класиките. Анализирал идеите, които внушават конкретните книги, той иска единствено да предаде знанието и по този начин да притъпи болката от това, че таланта му стига само да размишлява върху чужди герои и истории. Желанието му да обучи някого се превръща в копнеж породен от нежеланието и бездарността на учениците му. 
          Имаме едно шеснайсетгодишно момче, ( от онази порода хора, за които математиката е като игра, а даже и като приятел) което носи зад себе кратка семейна драма. Чрез задачата му дадена за домашна, той разбира че думите могат да пресъздават света около него, че могат да го направят такъв какъвто иска да го види, че всеки го вижда по- различен начин.
             Имаме още едно шеснайсетгодишно момче. Животът му е предначертан, защото се е родил в правилното семейство. Вярва, че момчетата трябва да обичат баскетбола, колите и всяка излишна нежност не им подхожда. Проблемът, който не му позволява пълно спокойствие е една скучубра, която пречи на много други шейнасегодишни и е позната още като математика. Как трябва да си обясни чувствата, които изпитва към своя съученик?
            Във всяко идеално семейство съществуват пукнатини. Майката се отказва от мечтите и целите си в името на семейното благо. Нежността й трябва да дава сили на съпруга й, който макар и да вкарва всички свои усилия в работата си, те никога не биват оценени. Различията ги раздалечават, а неизказаните думи стават все повече.
            Съпругата на учителя запълва пропуските в своя живот, съпреживявайки историята на друго семейство.
              Петимата герои са участници в история за изкуство. Писането ти дава момента наслада, но и разочарование, когато откриеш, че всичко което си преживял съществува само на думи. Извън белия лист сме способни да напишем края само на нашата история или поне си мислим така, докато не осъзнаем че в реалността няма point finale.

Момичето, което мечтаеше да полети

Пиеса в четири действия

Действащи лица

Никола

Боян

Надя

I сцена

/ В квартирата на двамата приятели. Сцената започва как Никола чете книга, а Боян се връща от някъде запъхтян и започва разговор./

Боян: Пак ли търсиш утеха в книгите?

Никола: Че къде другаде мога да я намеря…?

Боян: Четенето носи  лъжлива утеха.

Никола: Спорно е дали мацката, с която беше допреди малко ти донесе истинска утеха.

Боян:  Ти си отегчен от живота. Уморен си от разочарованията, които ти сервира постоянно.  Докато четеш ти живееш чужд живот.  Изживяваш чуждите тревоги и радости, намираш решени на чуждите дилеми и докато се носиш от  страница на страница, отегчението си отива. В теб отново се надига желание за живот или желание да бъдеш някой друг.  Можеш да изчезнеш в историята на някоя книга за няколко дни, после в друга книга. Но през времето, когато нямаш история, под която да се скриеш, ще разбереш същността на самотата.

Никола: Ако аз живея в много светове, ако всеки ден се запознавам с различни хора и виждам нови места, то ти живееш единствено в реалността. Какво ти дава тя? Срещи с лицемерни приятели, които единствено целят да те подхлъзнат. Повърхностни разговори, от които ти призлява, защото си чувал тези неща поне хиляди пъти преди това.  Евтина любов, която стопля леглото ти за вечерта, а после ти остава спомен за студенина и отчужденост.

/ Боян не отговаря, крачи нервно из сцената и кърши ръце/

Боян:  Сетих се за един наш бас.

Никола: Не си спомнян някога да сме се хващали на нещо.

Боян: На загубилия паметта му винаги е по- мъглива… Беше първата ни година в квартирата. Отново беше вечер и скуката ни бе завладяла. Решихме да играем на карти. Условието беше, че ако ти загубиш ще ми позволиш да ти докажа, че само за една вечер човек може да вземе всички удоволствия от живота.

Никола: Припомних си… Ако ти загубеше трябваше за един месец да не водиш момичета в апартамента… Жалко, че не доиграхме играта.

Боян: Е може би и в моите спомени има бели петна. Както и да е, имам идея.

/ Никола поглежда озадачено./

Боян: Тази вечер ще излезем двамата и ако на сутринта ти не се удовлетворен от вечерта, то в следващия месец тук няма да стъпи и едно момиче.

Никола: Приемам само, защото искам да видя как ще се мъчиш един месец.

II сцена

/ Никола и Боян са седнали отстрани на една маса и наблюдават момичето , което е на бара. Отначало се чува тиха музика, която после постепенно се намаля./

Боян: Красива е!

Никола: Глупости нищо особено.

Боян: Ако не отидеш да я заговориш до три, отивам аз.

Никола: Прав ти път

/ Боян тръгва към другата маса, по време на разговора се приближава все повече и повече към момичето. Накрая и двамата се преместват на другата маса./

Боян:  Хей

Надя: Хах  още на първата. Предишния път чаках цели десет.

Боян: Какво си чакала?

Надя:  Засичам колко минути минават, докато дойде някой от нищото и ме заговори.

Боян:  Момиче като теб не заслужава и една минута да стои само.

Надя: Хм, понеже си ми симпатичен ще ти споделя моята тайна и същинската причина, поради която идвам в този клуб.

/ Боян се накланя към нея и й подава ухо. Тя шепти, но и се чува ясно/

Надя:  Аз съм сукуба.

Боян:  Какво е това?

Надя: Демон, който се храни с енергията за мъжете, докато блудства с тях. Някои от тях не издържат и умират, други остават с травми за цял живот.

Боян: Винаги съм искал да умра по нетрадиционен начин. Прелъстен и обладан от сукуба звучи добре.

Надя: Този разговор е с известен край, но преди да стигнем до него, няма ли да ме запознаеш с твоя приятел. Хвърля такива любопитни погледи насам.

Боян: Хайде

/ Хваща я за ръка и я повежда към другата маса./

Боян: Запознай се с една сукуба ( Надя се усмихва привлекателно) и ако не знаеш що за нещо е това. Така се нарича демон, който…

Никола: Знам какво е сукуба.

Боян: Тъкмо си говорихме със..

Надя: Надя, а вие сте?

Боян: Съжалявам, аз съм Боян, а това е Никола.

Никола: И какво толкова си говорихте?

Боян: Не мислиш ли, че смъртта нанесена от сукуба си заслужава?

Никола: Искам да умра от нещо, което може да обича, а сукубите са безчувствени.

Надя: Може би преди да се превърнат в демони, сукубите са били обикновени момичета, наранявани отново и отново, докато не са загубили способността си да обичат.

/ Наставя тягостно мълчание/

Боян: Това място е пълна скръб. Хайде по- добре у нас.

/ Надя и Никола се споглеждат/

Никола и Надя: Става

III сцена

/ Тримата са на дивана. По средата е Надя. Никола налива на всички в чашите. /

Надя: Е, за какво мечтаете?

Боян:  Виждам себе си като старец. Побеляла коса, поглед зареян в празнотата, кожа която ще се свлече всеки момент, една пародия на момчето, което виждате сега. Стоя на стола, вече нямам чувственост и дори не мога да преценя дали е твърд или под мен има цяла купчина възглавници.  Мислите ми са превърнати във влакове, които едва едва се движат по релсите, всяка гара е спомен. И аз не съжалявам за нито една от спирките.

Никола: Аз съм на сцена. Прожекторите светят право в очите ми. Заслепен съм, не виждам публиката, но чувам ръкоплясканията й.  Засрамен съм, защото не заслужавам толкова внимание. Питам се нима затова мечтаеш. Церемонията приключва. Стоя сам в леглото си, но нещо ми пречи да заспя. Изведнъж ме залива вълна на самодоволство. Казвам си, че успях. Книгата ми е докоснала хората.

/ Надя става права и започва да се разхожда нервно, говори разпалено и оживено,завърта се един път и  в края на думите си сяда в скута на Боян./

Надя:  Не е  честно, разбирате ли просто не е честно… Мечтите са като страната на чудесата, до която  хората достигат като полетят към бъдещето.  А аз не мога… Родена съм с прекършени криле,  окови са обвили краката ми. Всеки път, когато се опитам да погледна в бъдещето, оковите се застягат и болката ме поваля на земята. Мога да живея само в мига, който е като  изгасващ пламък, след който остава само восъка. Мечтая да мога да мечтая.

/ Отново кратка пауза, Надя все още е в скута на Боян./

Боян: Защо всички не изпушим по една, мисля че би ни отпуснала малко.

/ Извадил е запалка, търси в джоба си цигари. Надя ги отблъсква  и се пресяга да вземе нещо от своята дамска чанта. /

Надя: Какво ще кажете за тези. ( в шепата си държи две хапчета) Нужна е само една половинка и вечерта ще се превърне в незабравима.

Никола: Не мисля, че…

/ Надя става от скута на Боян, приближава се към Никола, разчупва в устата хапчето на две и му  подава едната половина, после дава цялото хапче на Боян, приближава се към него и го обвива с прегръдка. Осветлението намаля, чува се смях и музика, героите се забавляват/

IV сцена

/ Вече е ден. Боян е с раздърпани дрехи, разрошена коса, облегнал се е на една страна и спи непробудно. Никола също спи, но се събужда от шума, който вдига Надя. Тя рови из чекмеджета, пребърква дрехи, слухти./

Никола: ( сънено) Какво става какво? Какво правиш?

Надя: ( троснато) Не е твоя работа, заспивай.

/  Никола разтърква очи, присвива поглед и веднага се осъзнава. Опитва се да вземе парите./

Никола: Ах, ти жалка крадло

Надя: Позволи ми да задържа парите, ще си отида и повече никога няма да ме видиш.

Никола: За какъв ме мислиш?

Надя:  За човек, който би ме разбрал.

Никола: Какво има за разбира, ти си същинска…

Надя: жалка наркоманка, която ограбва момчетата на сутринта.

/ Казва последните думи като се разридава, паднала на земята, тя овива ръце около краката на Никола./

Никола: О, моля те, отдръпни се. И ми кажи спокойно, какво ти се е случило.

/ Все още неспокойна, с дрезгав глас Надя разказва историята си./

Надя:  Всичко започна преди шест месеца. Бях на едно парти. Толкова много хора на едно място, а да няма с кого да си кажеш и една дума. Чувствах, че  съм прекалено различна от останалите. Какво не ми беше наред? Защо никой не ме разбираше? Тогава някой ми предложи да опитам. Тази нощ за първи път познах същността на живота. Усещането е, сякаш душата се отделя от тялото ти. И ти си дух, който гребе от радостта с пълни шепи. Нима тази вечер не бе една от най- страхотните в живота ти? От тогава не мога да спра да преследвам това усещане.

Никола: Това е един празен живот.  Един ден наркотиците ще изсмучат силите в теб и всичко ще свърши. Какво ще си дала на света, с какво твоя живот ще е осмислил съществуването си.  Задръж това, което си задигнала и се махай.

/ Никола излиза от сцената. Надя гледа надолу, подсмърча, приближава се до прозореца. Наслаждава се на гледката. Рови в своята чанта, и открива половин хапче. Изправя се на прозореца. Стои на пръсти. Гълта хапчето и завесата се спуска./

Край

Един филм за неутолимата жажда

             

          Има филми, които са като сладък нектар.  Пиеш ги на екс, става ти сладко, отначало си мислиш, че ти харесва, но после ти прималява и търсиш вода. След това отново търсиш сладост. Така през теб преминават хиляди амброзии,  но ти не можеш да утолиш жаждата си.

         Вчера станах част от фестивала " Аполония на изкуствата" в Созопол като отидох на един от прожектираните филми. Знаех само, че филмът е български. Видях корицата и помислих, че историята ще бъде  любовна, а най-  вероятно и трагична.  И все пак нямах конкретни очаквания, само бледи предположения.

         Проблемите вплетени   "Жажда"  са вечни, но рядко засягани. Темата за безкрайния труд, за обречеността, за любовта като неземна сила, която докато в някои угасва при други се ражда за първи път.

        Трита основни образа са на времето, земята и самотата. За героите времето е спряло. Минутите текат неусетно и момента, когато персонажите   няма да намерят сили в себе си да се справят, наближава. Земята е средството,  което ги събира,  но и причината,която ги разделя. Самотата е в личностната трагедия на всеки и неспособността на другия да я разбере.

        Има филми, които засядат в гърлото и дълго след финалните надписи    ти усещаш вкусът им в устата си. Такива филми те карат да анализираш, да се вглеждаш в детайлите и да търсиш отговори надълбоко в себе си.

        Радвам се, че в България все още има филми  на ниво. Изпълва ме с надежда това,  че има хора, които не са се отказали от страстта си и правят всичко възможно  да се занимават с кино.