Никога не съм имала „гадже”, а само неуспешни, заблудени и наивни зарибявки с момчета, с надеждата да получа нещо истинско. Дори и не се опитвах да имам. Пазех се от „несподелена любов”, защото мъчението да си влюбен, в някого, на който му е „все тая” за теб те преследва непрекъснато. Но така се случи, че едно момче навлезе напълно неочаквано в живота ми и ме накара за пореден път да се влюбя. Но този път беше различно…

      Когато той ми писа за първи път изобщо не осъзнавах, колко важен може да се превърне за мен. Дори се опитвах да не го приемам толкова насериозно, докато не ме покани да излезем (което се случи изключително бързо, имайки предвид, че си писахме само 1-2 дни). Не го познавах добре, но ми изглеждаше интересен, за това му дадох шанс, за да разбера какво точно представлява. Не обичам да преценям  хората без да ги познавам.

Изненадващо, останах доста впечатлена. Мислех, че няма да е нищо особено и че няма да имаме общи теми за разговор, но грешах. Забавен е, мил, не е от най-големите красавци, но е сладък. Не е и от онези с его до небето.  Дори ми даде суичъра си, защото беше студено. На този ден аз за пореден път загубих битката и се влюбих.

        Постепенно започнахме да излизаме, дори и през междучасията в училище, през които винаги валеше, а той беше готов да се окъпе в дъжда, за да мога аз да съм с неговия суичър.  Всички ни гледаха смаяни, защото сме изключително различни хора. Той беше приказливият и леко нахален, а аз скритата, скромна и невинна.

         Доста време мина, откакто излизахме и чаках с нетърпение първата си целувка с него. Никога не можех да уцеля момента, защото той никога не млъкваше. Но и тя се случи изненадващо… Един ден просто си стояхме на „нашето място”, когато той продължаваше да дрънка и изведнъж ми каза името и ме прегърна. Аз изтръпнах. Той се наведе и ме целуна. Ей така, от нищото. И както винаги останах изключително впечатлена. Тогава беше 20 юни, един ден след рождения ми ден.

         От тогава сме заедно. Той е първото ми „гадже” и първото момче, за което мога да кажа, че обичам. Само и единствено той може да направи така, че всичко между нас да изглежда толкова „перфектно”, въпреки че не приемам съществуването на тази дума. Той ми показа щастието през онези моменти, в които ме изпраща до нас със закъснeние от половин час, само защото не можем да се разделим. Разбрах, че няма да го пусна да си отиде толкова лесно, защото го искам с мен до края. Дори и да ме гледа в най-окаяното ми състояние, той е готов да ми помогне, само за да се увери, че съм добре. Докато целия свят около нас е наопаки, той ще прави всичко, за да съм щастлива. След всичките ми глупави грешки, той никога не ме остави сама. За толкова кратко време, той ме накара да не мога без него.

          28 август- неговият рожден ден. Имах доста проблеми с нашите и ме беше страх, че няма да ме пуснат на партито му, не само защото той е МОМЧЕ, а аз- МОМИЧЕ, но и защото започваше след вечерния ми час, който ми бяха отредили. След дълги преговори и обещания, че няма да върша „глупости”, нашите се съгласиха, при условието, че баща ми ще ме закара и откара до блока му и че ще го запозная с него. Нямах избор и се съгласих.

        И се случи… Разбрах какво е чувството, при което момчето, което обичаш и баща ти, от когото се страхуваш си стиснат ръцете. Допаднаха си. От самото начало знаех, че имат доста общи интереси и че си приличат. И когато чух думите „баща ти е печен” след първият им разговор, разбрах, че всичко е наред.

За последен път в Павел Банят

     Повечето ми приятели си имат село, на което винаги прекарват поне една седмица от ваканцията си. Разказват за престоя си там като едно весело изкарване,  изпълнено със срещи със стари приятели, свобода на духа, поради липсата на различни технологии, а често и на интернет и всекидневните вкусни манджи на бабите им.

     Аз нямам село ,но чувството да избягам от наученото наизуст ежедневие и да се потопя за една седмица сред непознати хора, съвсем не ми е чуждо.

Павел Баня е една малка община намираща се  близо до Казанлък. Градът е от онези места, които имат дяволски късмет в своето местонахождение. Човекът решил да отиде на почивка там е обграден от планини, диша чистия въздух,  слуша птичата песен и си спомня с желание за горещата баня.

     Баба ми и дядо ми започнаха да ме водят на почивка там, когато бях на шест.  За девет години успях да  науча всички плажове и улици, да опозная хората и да се потопя в атмосферата.

     Ще разкажа само как прекарах тази година, защото искам с тази статия да съхраня моментното чувство, а не отношението към спомена.

     Абстрахирана от всичко заобикалящо ме, преминавах от свят на свят, повлечена от поредната книга.  Накрая се потапях в своята реалност, където чуждите истории намираха своя край.

     Изследвах  светът на аристократите и откривах колко жесток може да бъде той към едно момиче, на което все пак му е писано да бъде щастливо. Гледах през очите на един мъж, за когото любовта бе една измислица, а жените забавление. Бях част от любовта на двама студенти, които в своя инат поемат по два различни пътя.

     Четях велики книги и мислех над това колко сложни са човешките взаимоотношения . Убеждавах се как безсмислено  би било да ги сложим в рамка и невъзможно да ги подчиним на законите, на която и да е епоха.

     Другото ми занимание беше да си играя с внучетата на хазайката. Участвах в приготвянето на кафява каша, строях замък и наблюдавах отстрани играта на семейство. Представях си колко пъстър бе света на тези деца и останах с надеждата, че като пораснат ще запазят този цвят.

     Вдетинена, но и пораснала аз се връщам от Павел Баня.  Чувствам, че след години ще отида там  отново и всичко ще си бъде същото. Това е нормално. Чарът на някои градчета е именно във вечното спокойствие, което не нищо и никой не може да разруши. 

     Здравейте! Предпочитам да остана анонимна като целта ми е да не си на влека нежелателни читатели.  Ще се скрия под ника you against me,  като се надявам да ме разберете и да откриете нещо за себе си в публикациите ми. Дълго мислих как да ви се представя, но  думите ми отбягваха. Вече смятах, че няма да се справя със задачата да имам блог, когато ме обзе спокойствието и мислите в главата ми се подредиха.

      Родена съм на 17 юли 2001 година и съм типична  представителка на знака си. Аз съм един спокоен, търпелив рак, който умело скрива сълзите зад усмивката си и се радва  на живота.  През свободното си време обичам да чета книги от всякакъв жанр, като изключим единствено  криминалетата, които никога не са ме допадали като четива. Това автоматично ме превръща в безнадеждна мечтателка. Едно вечно  отнесено момиче, което лети от свят на свят и човек никога не може да бъде сигурно дали наистина съм пред него или душата ми странства из някоя нова вселена, позната само на мен.

      Все още не мога да се определя като филмов критик,  защото не съм гледала достатъчно филми. И все пак мога да почувствам един филм и да разбера кога той е класика в киното. Привличат ме европейските филми с тяхната живост и гледна точка, от която показват   общочовешките проблеми.

      За мен хубава музика означава ,като затвориш очи песента да те отведе при героя и неговата съдба. Музиката трябва да бъде разтърсваща, да те преследва и да не ти дава мира, докато не й се от дадеш.  След време ще напиша статия за моите любими изпълнители. Сега ще споделя само предпочитаните от мен жанрове. А те са - рок, метал, инди поп и латино.

       Искам да се занимавам с журналистика и  театър. Понякога си представям как статиите ми биват харесвани, а написаните и поставени от мен пиеси, посещавани и предизвикващи вълнение и размисъл у хората. Това са едни фантазии свързани с далечното бъдеще, които говорят за големи очаквания и надежди.  За момента  ще трябва да се задоволя с този блог, който ще водя заедно с моята приятелка.

        Тук ние ще публикуваме нашите вълнения и мисли. Едно наше си малко място в интернет, което ако не събере много читатели и харесвания, то поне ще ни накара по- често да се обръщаме към белия лист и до говорим за себе си.

Редно е да ви споделя коя съм аз, с какво се занимавам, от какво се интересувам, как реших да поддържам този блог и още куп други неща, ако ви интересуват, но реших да ви разкажа всичко това като остана анонимна.

 Аз съм просто един обикновен човек с огромна фантазия, скромна поетична душа, мечтателка, трудно прощаваща, която се опитва да открие смисъла на живота, дори и в най- малките неща. Обичам да обмислям внимателно всяко едно предизвикателство, срещу което се изправям и всяко решение, което се налага да взимам. Тъй като съм зодия близнаци, съм доста раздвоена и  трудно взимам решения. Много често съжалявам за избора си ако е направен без да го обмисля внимателно. Умея да изслушвам хората, но никога не съм обичала да говоря за себе си. Старая се да не ги критикувам и да уважавам тяхното мнение. Въпреки това нямам много приятели. Предпочитам да е един, но истински. Аз съм доста музикална личност и мисля, че музиката, която слушам определя моята същност, но в зависимост от настроението ми. Доста дълъг период  от „динамичния” ми 15- годишен живот бях аутсайдер, потънал в депресия, смазан от коварния и безмилостен училищен свят. През това време аз се убедих, че на хората, които са те мачкали им е достатъчно само едно хубаво лице с усмивка, за да променят отношението си към теб. Всичко това ми се случи, благодарение на хората, които ми помогнаха да се осъзная, за да мисля по- позитивно. От тогава се опитвам да съм по- упорита, защото животът е борба за оцеляване, в която печелят силните. Това са нещата, които ме вдъхновяват да пиша- малките ми чувства, породени от малкото ми сърчице, предизвикани от любимите ми хора. Живота е поезия, а поезията е живот.