За последен път в Павел Банят

     Повечето ми приятели си имат село, на което винаги прекарват поне една седмица от ваканцията си. Разказват за престоя си там като едно весело изкарване,  изпълнено със срещи със стари приятели, свобода на духа, поради липсата на различни технологии, а често и на интернет и всекидневните вкусни манджи на бабите им.

     Аз нямам село ,но чувството да избягам от наученото наизуст ежедневие и да се потопя за една седмица сред непознати хора, съвсем не ми е чуждо.

Павел Баня е една малка община намираща се  близо до Казанлък. Градът е от онези места, които имат дяволски късмет в своето местонахождение. Човекът решил да отиде на почивка там е обграден от планини, диша чистия въздух,  слуша птичата песен и си спомня с желание за горещата баня.

     Баба ми и дядо ми започнаха да ме водят на почивка там, когато бях на шест.  За девет години успях да  науча всички плажове и улици, да опозная хората и да се потопя в атмосферата.

     Ще разкажа само как прекарах тази година, защото искам с тази статия да съхраня моментното чувство, а не отношението към спомена.

     Абстрахирана от всичко заобикалящо ме, преминавах от свят на свят, повлечена от поредната книга.  Накрая се потапях в своята реалност, където чуждите истории намираха своя край.

     Изследвах  светът на аристократите и откривах колко жесток може да бъде той към едно момиче, на което все пак му е писано да бъде щастливо. Гледах през очите на един мъж, за когото любовта бе една измислица, а жените забавление. Бях част от любовта на двама студенти, които в своя инат поемат по два различни пътя.

     Четях велики книги и мислех над това колко сложни са човешките взаимоотношения . Убеждавах се как безсмислено  би било да ги сложим в рамка и невъзможно да ги подчиним на законите, на която и да е епоха.

     Другото ми занимание беше да си играя с внучетата на хазайката. Участвах в приготвянето на кафява каша, строях замък и наблюдавах отстрани играта на семейство. Представях си колко пъстър бе света на тези деца и останах с надеждата, че като пораснат ще запазят този цвят.

     Вдетинена, но и пораснала аз се връщам от Павел Баня.  Чувствам, че след години ще отида там  отново и всичко ще си бъде същото. Това е нормално. Чарът на някои градчета е именно във вечното спокойствие, което не нищо и никой не може да разруши.